БИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
БЍЛО, мн. -а̀, ср. 1. Най -високата, вододелна част на хълм или на планина, от двете страни на която започва надолнище; гребен.
Планината разкриваше от двете им страни безкрайната си върволица от върхове, урви, сипеи и гори, а изостреният гръб на билото, по което вървяха, беше издигнат в самото небе. Й. Йовков, СЛ, 185-186. След обед Асен,.., стегна каруцата,.. и пое за Буковец. Скоро колата се изряза върху билото на хълма и превали оттатък. К. Константинов, СЧЗ, 145. Керванът отново потегли. Сега пътеката минаваше по билото на планината. М. Марчевски, ОТ, 268. Те седяха на хълма и гледаха насреща как планините се измъкват постепенно,.., за да се издигнат до голите и буреносни била на своите върхове. Й. Радичков, ПЦ, 7.
2. Спец. Най -висока част на покрив. Нали тогава доде голямата вода и стигна до билото на къщата. А. Каралийчев, СР, 61. Във тъмницата два брата, / .. / Стоян и Иван двамата, / Стоян е долу на дъно, / Иван е горе на било. Нар. пес., СбВСт, 379. Та лежа Стоян, та седе / до девет дълги години; / кат наступи десета година, / и тъвница от било прокапа. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 169.
3. Греда, която се поставя на най -високата част на покрива.
4. Диал. Греда. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било, турено за мост на една река. Христом. ВВ I, 57.
5. Остар. Мачта. Смерчът е много опасно нещо за човека. Той на море за един миг може, ако му изпадне насреща кораб, да му събере платната, да му строши всичките била. К. Смирнов, З, 48.
БИЛО̀ съюз. I. Разделителен. Било... било, било... или. Свързва части на изречението или прости изречения при изброяване на възможности, които взаимно се изключват (към всяка от изброяваните части на изречението или към всяко изречение); или... или. Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза. Т. Влайков, РП I, 168. Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. Властите, било че се смилили най -сетне над него, било че изгубили надежда да постигнат целта си, решили да го оставят на мира. К. Величков, ПССъч. I, 60. Първата пушка, която ще да пукне на нейните граници [на Турция] било на север или на юг.., ще да бъде начало на оная знаменита катастрофа, която ще да очисти Балканският полуостров от старото и гнило гюбре. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157.
II. Съединителен. Свързва еднакви части на изречението при изброяване, редуване на отделни възможности (обикн. към всяка от изброяваните части); и... и, или... или. Там заварихме мнозина селяни, които прибираха още едно друго, било добитъка, било покъщнина. З. Стоянов, ЗБВ II, 98. — Пък разноските си вървят, не питат. Къща нали е — гълта като ламя. Газ било, сол било — всичко трябва. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп било, с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем свободна, стига само да се ограничава с едно морално влияние. Ал. Константинов, Съч. I, 182.
III. В съчет. с въпрос. и относ. местоимения — за образуване на неопределителни местоимения: както и да било, какъвто и да било, кой<то> <и да> било, когато и да било и под. Земаме от това причина да помолим нашите дописници да пазят, да на не вкарват в таквизи беди да бъдем несправедливи, ама било към кого да бъде, към българин, или към гърк. Г, 1863, бр. 6, 43.