БИЛЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЍЛЧИЦА
БЍЛЧИЦАж. Умал. от билка. А след обед край стобора стояха млади и стари посърнали хора и чакаха билчица от добрия даскал Стефан. Той работеше през целия ден, а вечер вареше билки. Д. Немиров, Б, 160.