БИЛЮ̀К

БИЛЮ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Истор. У нас през османското владичество — рота във войската на феодална Турция. Един билюк сеймени, под командата на юзбашия, подкараха заложницата по прашния път край Марица. М. Марчевски, П, 48. Всякой пешачний пълк състои от по 3 табора, които ся подразделяват на 8 билюка и заключават по 500 душ. Всякой коннический пълк състои от 6 билюка, съставени от по 120 душ. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 96.

2. Чета, дружина, събрана безразборно с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.).

3. Остар., сега простонар. Тълпа, множество; голям брой. В двора у тях билюк деца играят на пиличка. Т. Влайков, ПР I, 185. И реши Мехмед Соколович да погуби Кантакузин. Клеветеше го пред султана, насъска против него цял билюк паши и бейове. М. Марчевски, П, 37. Най -после, ако и да са са разболяле няколко ученици от ангината, то зер съм виноват за това аз? В Болград и в неговите окресности умряха от гореказаната болест един билюк деца. С, 1872, бр. 39, 312.

4. Диал. Стадо, чарда. Два дни след тях стигна и един билюк говеда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 40. Агънце дума Стоене: / .. /

Снощи ми билюк премина, / моята майка не видях. Нар. пес., СбВСт, 304. "— Малко ли ти сам донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгеле коне с конаре, / девет билюка с овчаре." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 162.

— От тур. bölük.

Списък на думите по буква