БИЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍЛЯ ж. Остар. Топка за игра на билярд.

— От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. .. , ГСУ, 1960, 183).

БИЛЯ̀ частица. Простонар. Дори, даже; биле, билем. — Като син ще го имам. От син повече биля. Ст. Чилингиров, РК, 109. — Защо ме биеш? — извика той обиден и възмутен. — Ще те убия, биля! Вагабонтин! П. Стъпов, ЖН, 143. — Гъдьо Гъдев ще да е човек на място... Той лимонадка биля не кусва! Тонич, ГЗМ, 19.