БИЛЯ̀РИН

БИЛЯ̀РИН, мн. биля̀ри, м. Остар. Човек, който лекува или търгува с билки; билкар, знахар. — Дико, та ти си бил и билярин, пък аз да не зная! — Дядо ми ме научи да лекувам с билки и мехлеми. К. Петканов, ЗлЗ, 234. Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. ХV, 144. Бил той [царят] посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. А. Разцветников, Ст. 165. Не съм родила девет години, / та ка се пукна проклета пролет, / та ми хокнаха клети биляре. / Биле за глава, биле за рожба... / Та съм купила биле за рожба, / та съм родила мъжко детенце. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.

— Друга (диал.) форма: билѐрин.

Списък на думите по буква