БИЛЯРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛЯ̀РКА ж. Остар. Жена билярин; билкарка, знахарка. Ожениха се те и добре си живееха, само дете не им се намери и това бе най-тежката им грижа. Свекървата я гледаше като писано яйце и постоянно търчеше по знахарки и билярки. Г. Караславов, ОХ II, 43. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала. Чудомир, Избр. пр, 270. Чула се мома билярка, / билярка мома лекарка, / та ойдох да ме лекува. Нар. пес., СбНУ VII, 28.

— Друга (диал.) форма: билѐрка.