БИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БИНА̀ ж. Остар. 1. Постройка, сграда, здание. Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Стара бина беше — запуши, запуши и пламна. Й. Йовков, ВАХ, 18. Хаджи Джонковият първенец Жельо живееше бездомен в града, дигаше бини, трупаше богатства. А. Страшимиров, ЕД, 41. Там, дето се видат високите бини, това са царските сарайе. СбНУ ХIV, 133.

2. Издигнато място, подиум. На бината, подир другите, излезе да пее хубавата французойка, мадмоазел Олимпиада, и с шеговитата си и разблудна песен,.. приятно възбуди публиката и пожъна френетични ръкопляскания. Св. Миларов, СЦТ, 150.

— От араб. през тур. bina.