БИНГО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍНГО, мн. бинга̀, ср. 1. Само ед. Хазартна игра, подобна на тото, със специални талони с комбинация от числа, при която печели този, чиято комбинация съвпада с изтеглената. Печалбите от тото, лото, бинго .. се облагат с еднократен данък. ДТ, 2000, бр. 256, 8.

2. Разг. Зала за такава игра; бингозала. Отивам в бингото.

3. Пълно съвпадане на числова комбинация от талон за такава игра с изтеглените числа. Имам бинго. △ Играта продължава до бинго.

4. Като междум. За изразяване на радост, задоволство от постигнат успех.

◊ Удрям / ударя бинго. Разг. Спечелвам, извличам облага от нещо, постигам някакъв успех. Бинго удариха инвестиралите в акции на "Булгартабак холдинг" през тази седмица. ДТ, 1998, бр. 279, 6.

— Исп. bingo през англ. bingo.