БИНЕДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИНЕДЖЍЯ, -ѝята, зват. бинеджѝ, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Ездач, конник; бинек. Бинеджиите бяха с дребни кончета, но живи като мрени; те .. имаха по един камшик в ръка и по един кобур на пояс. Ц. Гинчев, ГК, 148. — Аз, Хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските работи. Л. Каравелов, Съч. II, 36.

— От тур. binici.