БИНЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

БИНЀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Кон за яздене.

2. Камък, от който се качват на кон. И сведе той глава, но не можа да свари / да му десницата целуне — на бинек / изправен, почна

реч Войводата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък братец. Нар. пес., СбВСт, 403.

3. Ездач, конник; бинеджия. Дядо Пуньо беше излязъл да подложи сено на воловете: тогава видях, че всичките селяни бяха бинеци,.., мойте нови познайници изпразниха чашките, възседнаха конете си и се упътиха доста весели за към града. М. Георгиев, Избр. разк., 185.

4. Като нареч. Само ед. и нечленувано. На кон; ездишком. — Мусафирлер! — извика Рашид,.. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек. Ц. Гинчев, ГК, 203.

— Тур. binek.