БИР —Речник на българския език — алтернативна версия

БИР неизм. числ. бройно. Простонар. Ирон. Един. И тъй, сега съгласни сте вий,.., / по всичко с мен / и че освен / това ще ми платите бир обезщетение! Хр. Смирненски, Съч. II, 75.

◊ Бир да; бир че сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено отстъпително изречение; ако и да, макар и да, макар че. Ама аз ще го бия, песия син! Само нека се не дигне днес да иде на нивата, че било и с половин глава, ще го бия за едното чудо, бир да е ходил войник. А. Страшимиров, ЕД, 52. — Ела да седнем под люляката, бир да си нестъкната — и таквази ми си мила. П. То‑

доров, Събр. пр II, 201. После влезе при тях и дядо Добри.., поздрави ги.. и каза, като седна: — Е, ще олекне на селото... бир че сте я свършили снощи не по реда му. А. Страшимиров. А, 610. Бир парче. Простонар. Само със следващо същ. Нещо подобно на, нещо като, един вид. — Ти бояджия ли си? — Бояджия, господин поручик, бир парче художник. П. Вежинов, ВР, 181. — Делийски, я виж тука, оправи тая бумага, ти си бир парче писател. Ем. Манов, ДСР, 108. Бирѐ-бир. Остар. За лек, лекарства и под. — сигурно помагащ. Там е свято място,.., там и земята е посветена, от пръстта ѝ да земеш и да си имаш, за треска е бире-бир. Ил. Блъсков, ЗК, 93.

— Тур. bir.