БИРА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍРА ж. 1. Слабо алкохолно пенливо питие, което се прави обикновено от ечемик и хмел; пиво. Около всичките маси седяха гости, пиеха бира или коняк. Ив. Вазов, Съч. ХI, 185. — Я чувай, ти други път да не пиеш черна бира, чу ли? Ал. Константинов, Съч. I, 298. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217.

2. Количество от това питие, което се съдържа в една чаша или бутилка. — Утре тръгваме заедно за Кюстендил и първата ни работа е да се наядем като хора и да си сръбнем по една бира. Л. Стоянов, Х, 118.

— От хол. bier през ит. birra и гр. μπίρα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 228).