БИРГЬОТЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИРГЬОТЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За потури, гащи — който е тесен и с плитко дъно. Той беше едър,.., и с биргьотлии гащи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 206. Биргьотлия потури.

— От тур. bir ’един’ + göt —tü ’дънце’.