БЍРНИК

БЍРНИК, мн. -ци, м. Разг. Служебно лице, което събира данъци, такси и пр.; данъчен агент. От бирника беше се получило червено известие за данъците. Й. Йовков, ЧКГ, 79. А виж, излиза, / че бирник царски дошъл е днеска / и сиромаси — тресе ги треска. П. Яворов, Съч. I, 41. — Моята болест беше тежка, имах закъснели данъци.. Дойде бирникът в къщи и описа всичко. Елин Пелин, Съч. IV, 210.

Секретар-бирник. У нас преди 1944 г. — общински чиновник, който изпълнявал едновременно административна и финансова длъжност. Секретар-бирникът седеше в общинската канцелария и прелистваше оръфания тефтер. М. Марчевски, ГБ, 226.

Списък на думите по буква