БИРНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до бирник; бирнишки. Бирническа служба. Бирническа квитанция.

2. Като същ. бирническо, мн. -и, ср. Бирническо удостоверение за платени данъци. А ваденето на паспорт,.., сега беше станало бавна и трудна работа. Нужно бе махленско свидетелство, бирническо, поръчители. Ст. Дичев, ЗС II, 555.

◊ Бирническо удостоверение. Документ за платени данъци. Свидетелят Константинов твърди, че обвиняемият в това време се е намирал в гражданското отделение. Вадил се бирническо удостоверение. М. Грубешлиева, ПП, 245.