БИС

БИС междум. 1. Възглас на зрители към артисти в театър, на концерт и др., с който се изказва желание за повторно изпълнение. Тогава всички,.., пляскаха с ръце, викаха, тропаха, викаха "Браво! Браво! Бис! Бис! Бис!" Й. Йовков, Разк. I, 181.

2. Като същ. бис, -ът, -а, мн. бѝсове, след числ. бѝса. Разг. Повторно изпълнение на нещо по желание на публиката. След бисовете и поклоните щедрите артисти продължават програмата с песни и кьочеци. Н. Стефанова, РП, 27.

На бис викам (извиквам, изкарвам). За повторно изпълнение (викам). Публиката ѝ хвърляла букети и с нестихващо ръкопляскане я викала на бис. В. Димов, Т, 190. Още при първото ми излизане /../ публиката ме извика на бис. Нямах подготвен номер, та повторих същото стихотворение. Ив. Димов, АИДЖ, 35.

— От лат. bis ’два пъти’.

Списък на думите по буква