БЍСЕРИЦА

БЍСЕРИЦА ж. Остар. Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] по забележителни са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат. Д. Мутев, ЕИ, 81.

Списък на думите по буква