БИСЕРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍСЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бисер. — Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерчета. Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема. Н. Райнов, КЧ II, 48.