БИСТРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БИСТРИНА̀, мн. няма, ж. Бистрота. Ако захванеш да мислиш за нейната [на ракията] миризма, за бистрината ѝ и за достойнството ѝ, то и насъне гледаш чаши, бурета, стъклета и хунийчета. Л. Каравелов, Съч. VII, 30. През тяхната [на езерата] бистрина се виждаха камънчетата по дъното им. Ив. Вазов, Съч. ХV, 137. Морската вода се отличава още и с бистрината си; най -бистра е водата на Северний ледовитий океан и в някои места от Атлантический. К. Смирнов, З, 41. Тъй, давашиц [давайки] на детския разум сѐ повече и повече бистрина, учителят ще се труди йоще, за да управлява и подкрепя детинската воля с думи. У, 1871, бр. 23, 356.