БИСТРОО̀К

БИСТРОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е с ясни, светли очи. Бистрооко девойче.

2. Прен. Поет. Който е много бистър, светъл като око. В тоя град всичко почва и свършва с Пирин.. От него слиза бистрооката Глазне и поточетата, които ромолят по калдъръмените улици. Н. Тихолов, ДКД, 215. На юг в далнината се откриваше водосборното корито на река Арда — навалица от тумбести върхове, каменисти чуки и бърда, стъписали се да отворят път на бистрооката красавица за към Бялото море. Н. Хайтов, ПП, 128.

Списък на думите по буква