БИСТРОПЀНЕН

БИСТРОПЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. За река, поточе и под. — който тече на бистри, пенливи струи. В него [Троян] ще намериш и тихата романтика на китните старопланински селища,.., и чудно хубавия пейзаж на Балкана, от който стремглаво като млад сокол се спуща бистропенният Бели Осъм. П. Христов, РД, 1958, бр. 6, 2.

Списък на думите по буква