БИТ

БИТ1, битъ̀т, бита̀, мн. няма, м. Начин на живот — съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и под. Може би те [старите къщи] са били добри за миналата епоха. Епоха на робство и патриархален бит. Б. Шивачев, Съч. I, 53. Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размери картини, изобразяващи някогашния американски бит: група колонизатори, плуващи с лодки и салове по Хъдсон. Г. Белев, КВА, 70. Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запазен, — всичко това го трогваше дълбоко. Й. Йовков, Ж, 1920, 65. Победите увлекли спартанците към военни предприятия вън от отечеството; а тези предприятия.. докарали отпосле изменение в простия им и суров бит. Н. Михайловски, РВИ (превод), 83. Селски бит. Градски бит. Народен бит. Домашен бит. Социален бит. // Разш. Живот, битие. Книгата навлезе широко в бита на хората.

БИТ

БИТ2 м. Информ. Основна единица за количество информация, която може да се изрази само с две различни стойности (отбелязвани с 1 и 0). Пропускателната способност, измервана в битове за секунда, характеризира капацитета на връзката към Интернет. ИЗВ, 12.

— Англ. bit (съкр. от binary digit ’двоичен знак’).

БИТ

БИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бия като прил. Само в съчет.: Бито мляко. Обезмаслено мляко. Бито платно. Диал. Гъсто тъкано платно. Бито сирене. Обезмаслено сирене. Тие ядат отделно, и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене. Л. Каравелов, Съч. II, 6. Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 123.

Бита карта. Човек, който повече няма власт, значение, влияние.

Списък на думите по буква