БИТИЀ

БИТИЀ, мн. няма, ср. 1. Книж. Съществуване, живот. Човек често се превръща на дете, усеща тайнствената радост на битието. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. Та знае ли той нещо за живота на широкия свят, познава ли мъжеството на обикновените човешки усилия, познава ли стихията на обикновените всекидневни човешки победи — онова, което дава сладостта на битието? Й. Вълчев, СКН, 418. — Отдавна, отдавна, преди милион години, ти си бил паяк — започна със задавен глас ясновидецът.. Можех ли нещо да възразя на тоя, който говореше с такава непоколебима увереност за

моето някогашно битие? Св. Минков, Избр. пр, 135. И мойто битие всецяло слях / със битието на народа. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 168. Битието определя мисленето.

2. Филос. Обективна реалност, която съществува независимо от съзнанието на човека. И той напуща временно богословието,.. и ще се опита да потърси във философията разрешение на всички въпроси, с които ни вълнува тайната на битието. К. Величков, ПССъч. I, 318.

3. Биография, преживелица на някого. Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя,.. Така, тя знаеше вече цялото им битие: че са заможни, че той е придошел от чужди край. Г. Райчев, ЗК, 215. Разправи им своето битие. Бил син на работници. Б. Шивачев, ПЮА, 188.

Житие-битие. Книж. 1. Биография, преживелици на някого. Без да пита, Филип научи цялото ѝ недълголетно житие-битие. Тази година завършила гимназия и сега кандидатствувала в Химико-технологическия институт. Ем. Манов, БГ, 42. 2. Начин на живот. Телякът почти няма грижи: неговото житие-битие е просто и скромно. Й. Радичков, СР, 230.

Списък на думите по буква