БИТМЀ

БИТМЀ, мн. -та, ср. Диал. Обшивка от тънки вълнени или копринени конци, вид гайтан, с който са украсявали с фигури връхните дрехи обикн. на турски бейове, паши и др. Джевдет беше облечен с потури от гълъбово сукно, ешлеме с черно битме и бели сърмени гайтани. Ц. Гинчев, ГК, 147.

— Тур. bitme.

Списък на думите по буква