БИТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍТНИК, мн. -ци, м. Представител на стихийното, анархистично бунтарско движение на младежта, възникнало след Втората световна война (главно в САЩ и Англия), което изразява протест срещу буржоазния морал, като отрича обичайните норми на облекло и поведение. През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата, въодушевени от веруюто на всички отшелници и дервиши; неангажираност! В. Мутафчиева, ИКМ, 153. Патриот, аз тайно се гордеех с тези български момчета — че по нищо (не само по косите) не приличат на английските битници. А. Мандаджиев, БЦР, 11.

— Англ. beatnik.