БЍТНОСТ

БЍТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Живот, съществуване; битие. Веднага след женитбата той бе напуснал походното легло в кабинета си и се бе преселил при нея,.., но още не можеше да свикне с новата си битност, нито с мисълта, че скоро в къщи ще се появи нов човек. Ем. Манов, ДСР, 117. Трънчанки са съчинили една оригинална и интересна песен със сюжет из бригадирската битност. Г. Караславов, ПМ, 45.

В битността ми на някакъв. Книж. В качеството ми на някакъв, докато съм някакъв. Обвиняват го за деяния, извършени от него преди десет години в битността му на военен министър. Ив. Вазов, НО, 44-45. Да споменавам ли това, че в битността си на ловец и риболовец досега съм застрелял три заека? М. Иванов, ЛР, 1971, бр. 5, 22.

— Рус. бытность.

Списък на думите по буква