БЍТОВ

БЍТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бита, до начина на живот. Под влияние на нови битови условия, животът в Полша зема друг характер. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. Битова култура. Битова хигиена. Битови нужди. Битови въпроси.

2. Който отразява, представя характерни особености на народния, селския бит, живот; народен. Това е наистина един голям пазар, едно универсално изложение и в същото време е някакъв символичен битов празник. Й. Йовков, Разк. III, 155. Архитектът сполучливо е предвидил една камина в салона, край която е нареден битов кът. Й. Радичков, и др., ГСП, 137. Битови костюми. Битова керамика. // В който художествено се описва, изобразява народният

бит. В настоящия том са поместени чисто битови разкази и повести. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. За разлика от битовата ни белетристика на съвременна тема, битовата лирика е още по-слабо разработена у нас. Ив. Богданов, ВН, 1962, бр. 3292, 4. Битова живопис. Битови образи. Битови сцени. Битова пиеса.

БЍТОВ

БЍТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Информ. Който се отнася до бит2.

Списък на думите по буква