БИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЧЀ, мн. -та, ср. Умал. от бик; малък, млад бик. Имаше и млади бичета с черни, дебели вратове; тези бичета гледаха враждебно минувачите, готови всеки момент да се нахвърлят с острите си къси рога. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 344. С една ръка може да извие шията на тригодишно биче. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 96. Симеон никога не си държеше главата изправена като хората. Или я навеждаше напред като биче, що ще мушне, та брадата му опираше в гърдите и се изкривяваше,.. или виреше глава нагоре. А. Дончев, СВС, 574.