БИЧМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЧМЀ, мн. -та, ср. Спец. Тънка четвъртита дървена греда, получена чрез бичене, която се употребява за строежи и др. А група младежи и девойки пъргаво разтоварват от талигите току-що рендосани дъски, бичмета и греди. А. Гуляшки, СВ, 147. Той [гимнастическият салон] беше бедно мебелиран и учениците разполагаха само с халки, лост и една прескочи-кобила, скована от нерендосани бичмета. Ив. Планински, БС, 23. Понякога по дължината на зида се поставят бичмета като подложка за гредореда. В. Брънеков и др., СД, 57.

— Тур. biçme.