БИШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍШВАМ, -аш, несв.; бѝшна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бѝшнат, св., прех. Диал. Бишкам изведнъж, с лек, бърз тласък, изведнъж отмествам, отхвърлям, отмятам, бутам нещо или някого. — Цеко бре, бива ли да се биете за едно яйце? — Той защо го бишна из ръката ми? Т. Харманджиев, КЕД, 37. Но изведнъж — зръннн... Той бишна метлата и лудо се втурна навътре! — Аз, господин главен! Ст. Даскалов, ПЯ, 18. Бай Трифон припкаше по каменистата пътека като млад ергенин,.. А такъв прилив на сила издуваше могъщите му гърди,

че той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака. Н. Тихолов, ДКД, 110 -111. Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре. О. Василев, Т, 192 -193. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си.. Той бишна жена си настрана. ЕлинПелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се страд.