БЍЯ

БЍЯ, бѝеш, мин. св. бѝх, прич. мин. страд. бѝт, несв. 1. Прех. Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. Полицаите.. заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас. Елин Пелин, Съч. III, 29. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът. Нар. прик., Христом. ВВ I, 30.

2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по, о и в. Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята. Й. Йовков, Разк. II, 216. Нане Вуте завъртя брадвата и почна силно да бие и чука по хралупатия дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Изправила се със лице към стената на килията, тя биеше с малките си юмруци по студените камъни. Д. Ангелов, ЖС, 383. Двете момичета.. почнаха да бият челата си о коравия под. Елин Пелин, ЯБЛ, 124. ● За вятър, дъжд, вода и др. Вятърът се усилва, бие го в гърба, развява ямурлука му. Й. Йовков, ЖС, 57. Тегне небето под схлупени хижи, / вятър в прозорците съска и бий. Хр. Смирненски, ДБД, 42. Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого от ония, които я поздравиха, нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато.., ѝ мокреше цялата дясна страна на рамото. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 33. Кипящата вода се умори да бие камъните, отстъпи омаломощена. А. Каралийчев, НЗ, 143. // Кова, изчуквам. Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина, / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7. От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години. Д. Талев, ПК, 98. Бий желязото, докато е горещо. Погов. // Прен. За светлина — грея право нанякъде, върху нещо. Нито хапливите мухи,.., нито жежките лъчи, които бият в лицето му, нарушават дълбочината на тоя юнашки сън. Ив. Вазов, Съч. Х, 37. Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочи на ризниците и по шлемовете. Ст. Загорчинов, ДП, 438.

3. Прех. Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. Някой биеше още камбаната, непрекъснато и лудо, като за пожар. Й. Йовков, Разк. I, 227. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори. Ив. Вазов, Съч. III, 135. Тодораки биеше даарето, а трима-четирима от гостите пееха. Д. Немиров, Б, 114. Един бие тъпана, друг събира парсата. Погов.

4. Непрех. Понякога с предл. за, на. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам звук, обикн. чрез равномерни удари на отмерени интервали. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на върни се носеше над селото. Елин Пелин, Съч. III, 89. Клепалото продължаваше да бие и братята все още се молеха през иконите с избодени очи. Й. Йовков, СЛ, 44. Качваме се в един от вагоните.. Тогава бие последният звънец. Св. Минков, ДА, 6. Когато би клепало за вечерня, Султана видя, че тя бе угаснала — догоряла бе докрай свещицата на живота ѝ. Д. Талев, ЖС, 411. Габарската камбана слушаме. На умряло бие. Чудомир, Избр. пр 21 // За часовник — издавам звън, като отмервам определено време. Но часът е четири и четвърт, а

той [часовникът] сега бие четири. Й. Йовков, ПГ, 11. Запрелият часовник на стената внезапно започна да бие. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Чуй! Осем бие градският сахат. П. П. Славейков, ОБ, 63. ● Безл. За определен час — бивам отмерен със звън от часовник. Един часа би. △ Бие четири часа.

5. Прех. Спорт. Ритам или хвърлям топка с цел да изпълня дузпа, наказателен удар и др. Заиграха на голове, като единият ставаше вратар, а другият му биеше "дузпи" и си брояха ударите. Б. Болгар, Б, 231. Бия сервиз във волейбол.

6. Непрех. За сърце, кръвоносни съдове, кръв и пр. — туптя, пулсирам. Дъхът му се спираше и старешкото му сърце биеше страшно от умора. Елин Пелин, Съч. III, 79. Само моето сърце / чувах как тревожно бие. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 122. — Како, много се уплаших! Сърцето ми още бие, ще се пръсне. К. Петканов, МЗК, 160. Кръвта биеше в слепите му очи. Й. Йовков, Ж, 1945, 182. Портупеят държеше ръцете си на кръста и вената на челото му лудо биеше. Д. Добревски, БКН, 59. ● Обр. Тъжно ми е. И да има / гърди — гърди си да притисна, / сърце, що с моето съгласно / да бий и чезне! П. К. Яворов, Съч. I, 51-52. Бан Балдьо беше един от ония малко останали боляри по онова време, в гърдите на които още биеха горещи български сърца. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 48.

7. Непрех. Разг. С обстоятелства за начин на действието. За огнестрелно оръжие — стрелям. Щях да му пратя една сръбска пушка... Много надалеч бият, но не мерят добре. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. Навежда се и поглежда пистолета в ръката на Иван. "Валтер". Седем на шейсет и пет. Добър е. Бие точно. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 203. Топовните гърмежи се чуваха все по-близо откъм Дряново. — Близко бият дряновските тъпанари! — казваше някой. Й. Йовков, Разк. I, 212. Артилерията все бие нейде зад нас. Л. Стоянов, Х, 13. — Тука ще изкопаеме два реда окопи и топовете ще сложиме, та ще да биеме чак до Бегово и Раздел. Д. Талев, И, 488. Врагът беше разбрал, че е улучил целта, и биеше безпощадно. Всеки пет секунди удряше снаряд — няколко метра встрани ту зад нас, ту пред нас. Г. Райчев, Избр. съч. I, 62.

8. Прех. Разг. Обстрелвам някого или нещо с огнестрелно оръжие; стрелям. — Но, ако ни бият с топове? — попита Недкович. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 45.

9. Прех. Разг. Убивам с огнестрелно оръжие, обикн. дивеч при лов. Миналата седмица бях ходил пеш да бия патици къде Горубляне. Ив. Вазов, Съч. ХII, 49. И зиме, и лете той биеше зайците така лесно, така набързо, сякаш ги имаше вързани или затворени от по-рано в кафез. Д. Калфов, Избр. разк., 284. Тук беше идвал той с другари да бие орли по високите скали. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 185. Да бяха огън елмази / твоите черни очици.. / мена бих сторил мило за драго / пушка бойлия, /../ турци да бия. П. К. Яворов, Съч. I, 63.

10. Прех. Разг. За град — падам върху нещо и го повреждам с ударите си. — Стока ли ще ти станат вече ония лозя?... Град да ги бие, малко ще им бъде. Ц. Церковски, Съч. III, 37. // Непрех. За град, градушка — вали, пада град. — А оназ година, знаеш, град би... Че до тебе дойдох и те търсих у вас... Ти, рекох, сѐ ще имаш. Ц. Церковски, Съч. III, 234. Божие бе наказание — / засуха бе и градушка би. Н. Ракитин, Ст. II, 95.

11. Прех. Преработвам мляко, като го удрям, разбивам в бутало, за да получа масло; бутам. Старицата, която сега бие масло в буталката, е закърпила грижливо торбите за житното зърно. А. Каралийчев, ПД, 69. Гюла на врата стоеше, / прясно си млеко бийеше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 23.

12. Прех. Разг. Побеждавам, надвивам (при борба, война, състезания, спортни игри, избори и под.). Най-много приказваха и спореха за това, дали Германия ще надвие Русия и ако я нападне, ще може ли да я бие. Г. Караславов, Тат., 188. — Напоследък все ме биеше на шах, проклетникът! А. Гуляшки, СВ, 41. Вяра вяра не бие. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 198. "Левски" би "Славия" с 1 на 0. △ В изборите ги бихме. Вий победихте погрешките на поданиците си.., но още сте роб на гнева си; той ви е най -последният неприятел, когото трябва да биете. Кр. Пишурка, МК (превод), 103.

13. Прех. Разг. С предл. по. Превъзхождам някого в някакво отношение, в областта, означена от съществителното. — Ти се пукаше от яд, че аз имах по-добри бележки от тебе и особено те биех по математика. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 122. Нарзанов не искаше потомство. — С големи не се разбираме, камо ли с малки. И без нас България бие другите народи по тази плодовитост. Г. Стаматов, Разк. II, 92. Бие го по успех.

14. Прен. Непрех. Разг. В съчет. с накъде (къде). Загатвам за нещо, правя намек за нещо. Някои от студентите почаха да се сещат накъде бие Бай Ганьо и чакаха от минута на минута да си открие картите. Ал. Константинов, БГ, 49. Те още не казваха нищо определено, но Кръстевица разбираше накъде бият приказките им. Г. Караславов, ОХ I, 11. Вика ме да ми каже подробности и да си поговорим... разбираш, къде бие... и заедно да отидем у Ангелови. Ст. Л. Костов, Г, 35.

15. Прен. Непрех. Разг. С предл. върху и на и същ. за чувство. Въздействам върху някакво чувство, опитвам се да събудя някакво чувство (означено от съществителното). А за да възбуди по-жив интерес и по-силно чувство у простодушните слушатели, той хитро взе да бие и на тяхното махленско честолюбие. Т. Влайков, Съч. III, 90.

Отивахме да бием на едно чувство, което чакаше само една искра, за да пламне. К. Величков, ПССъч. I, 114.

16. Непрех. Разг. С предл. на и същ. обикн. за цвят. Приближавам се по цвят, изглед до някакъв друг цвят, изглед. Гената беше облечен с нов керемиден, ярък костюм, който биеше малко на червено. К. Калчев, ЖП, 547. Този плат бие на избеляло. △ Костюмът бие на вехто.

17. Непрех. Остар. С предл. на. Клоня. Работата бие не на добро. Н. Геров, РБЯ I, 43. Аз съм напълно убеден, че съставителят на какъв и да е учебник не трябва да бие на оригиналност. Р. Каролев, УБЧИ, III.

18. Прех. Остар. Обикн. за съвест — предизвиквам чувство на разкаяние; мъча, безпокоя, гриза, боря. Аз гледах замислено в лицето на тоз полски "патриот", когото съвестта не биеше от таквоз разбиране на длъжността. Св. Миларов, СЦТ, 55.

19. Прех. Диал. Развличам, разбивам вълна, памук и др.

20. Прех. Остар. и диал. Убивам, погубвам. Саул ся допита до Бога, за да знае дали трябваше да бие филистимяните. Кр. Пишурка, МК (превод), 376. У Софиа църна чума бийе, / на ден бийе двесте и дваесе. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 286. Бог да бийе тица [птица] кукувица, / що закука три’ни [дни] пред Благовец, / та измами Делчина войвода. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 31. бия се I. Страд. от бия в 1, 2, 3, 5, 8-13, 19 и 20 знач. Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно. Д. Димов, Т, 102. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден. Елин Пелин, Съч. IV, 45. II. Възвр. от бия във 2 знач. Когато го хванали войниците, той взел да се бие по главата с юмруци. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Циганинът.., се луташе.., биеше се в главата с две ръце и, като охкаше, често повтаряше "Девла!"... Ц. Гинчев, ГК, 305. III. Взаим. от бия в 1 знач. — Човек не е дърво я, виж децата ми.., па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия. Ив. Вазов, Съч. VII, 29. Само кръвните врази се биеха на живот и смърт в тревата и не виждаха нищо наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 137. Валеше сняг... От зданието на Ректората излезе тълпа от студенти, които веднага започнаха да се бият с топки. Д. Димов, Т, 139. бие се безл. от бия в 4, 7 и 17 знач.

БЍЯ СЕ несв., непрех. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на разни страни. Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец! П. К. Яворов, Съч. I, 137. Едър и охранен бивол се изпречва на пътя му.., очите му гледат тъпо и страшно, опашката се гърчи и бие по хълбоците му като змия. Й. Йовков, Ж, 1945, 200. Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах. Елин Пелин, ПР, 32.

2. Водя бой, сражение; сражавам се. Три дни веч се бият, но помощ не иде. Ив. Вазов, Съч. I, 203-204. Българската младеж взе най-дейно участие в съпротивителното движение. Тя се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9. ● Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: "Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, / но додох бой да са бия." Нар. пес., Христом., ВВ II, 122.

3. Прен. Диал. Мъча се, трудя се пряко сили; блъскам се, трепя се. Сахат заръждавял, протъркан и разстроен / напусто масторът се с него само бий, напусто чарк по чарк грижовно той го трий / и маже. П. П. Славейков, Мис,. 1901, кн. 2, 98. Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса. М. Георгиев, Избр. разк., 49.

4. Остар. Книж. За сърце — бия, тупам. — Знам, но не мога да разумея защо сърцето ми тъй често ся бий и като че предчуствува нещо!... В. Друмев, НФ, 86. Петровото сърце затупа и ся биеше по-силно и по-силно. Ил. Блъсков, ИС, 84.

Бия инжекция. Разг. Слагам инжекция. Биха ми инжекция против тетанус. Бия телеграма. Разг.; Бия телеграф. Остар. Пращам телеграма; телеграфирам. — Разреших на директора да отиде до града и там да уреди, ако може, работата си — телеграми ли ще бие, какво ще прави, не зная. Й. Йовков, ВАХ, 44. — Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали. Ив. Вазов, Съч. Х, 7. Огън, бий! Воен. Команда за започване на стрелба. "Огън, бий!" Светна. Чуха се гърмежи. К. Митев, ПБ, 318.

> Бие дванадесетият (дванайсетият) час. Книж. Настава решителният, най-важният момент. Веч бий дванайсетият кобен час / и ще сразим престъпната ви власт! Хр. Смирненски. Съч. I, 63. Бий гъзенце, да не бият гъзище. Разг. Грубо. Казва се като съвет децата да се поучават и наказват, докато са малки, за да не получат по-лоши уроци в живота като големи. Бия барабан(а) (камбаната). Разг. 1. Разгласявам нещо с барабан. Общинският разсилен биеше барабана пред всеки ъгъл и на всеки кръстопът, като произнасяше сериозно и с висок глас. К. Ламбрев, СП, 292. 2. Разгласявам, раздрънквам някаква вест, информация. — Ти не казваш, че ще се жениш. — Ех, няма да бия барабан. 3.Книж. Отправям зов за тревога, апелирам да се обърне внимание на нещо важно за обществото. Медиите много пъти бият камбаната, а други трябва да действат и да оправят нещата. Бия водата да изкарам (да пусне) масло. Диал. Мъча се, трепя се с невъзможни неща. Бия дузпата на някого. Разг. 1. Отблъсквам някого, с когото съм общувал, прекъсвам отношения с него. 2. Отстранявам, махам някого от рабо‑

та. Бия крак. Разг. Марширувам със стегната, отсечена стъпка. Цял преобразен,.. върви Люцкан и тъй юнашки бие крак по калдъръма, че Митьо Караколев.., не може да се въздържа да не го погледне изпод око и да не се усмихне. Й. Йовков, ПК, 79 -80. Бия метани. Диал. Кланям се в знак на уважение, роболепие или на разкаяние за греховете си. Бия на (в) очи. Разг. Правя впечатление, налагам се на вниманието. Хората бяха по-чисти, улиците по-спретнати, мизерията не биеше така на очи. П. Вежинов, ДВ, 255. Както той сам.., така и кафенето му биеше в очи със своята оригиналност и чудат вид. Ив. Вазов, Съч. IV, 153. Бия облог. Диал. Обзалагам се с някого. "Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, — / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия." П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. Бия отбой. 1. Воен. Давам сигнал за отстъпление на войска. 2. Книж. Отказвам се от изпълнението на нещо или от някакво твърдение, решение. Голяма е вината и на директора, и на техническото ръководство, които биха отбой пред трудния, но все пак изпълним план. РД, 1950, бр. 305. 2. Бия път. Разг. Изминавам дълъг изморителен път. Цели пет дни биха път из стръмни пътеки, из дебели снегове. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 202. Бия се в гърдите. Разг. 1. Хваля се, перча се, приписвам си заслуги. При това Христо не обича да се изтъква, да се хвали,.., да се бие в гърдите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 399-400. 2. Вайкам се или се кая. — Агалар... Ние няма защо да се бием в гърдите като грешници. Имаме само една грешка: изпуснахме юздата на раята. Д. Талев, ПК, 291. Бия се с ум; с ум се бия. Диал. Чудя се как да постъпя. Сговор чинят, с ум се бият / що да сторят, да направят. П. Р. Славейков, Ден., 1875, кн. 4, 5. Бия си ангелите. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Нека дипломатите си бият ангелите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 41. 2. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо. Бия си главата (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Чудното бе, че Соколов — най-смелият — не бе с тях във файтона.. "Защо той липсува? Какво се е случило?" Над тия въпроси биех главата си. Н. Попфилипов, РЛ, 115. Бия си главата с два камъка (с камъни); бия се в главата. Разг. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо. Вземи два камъка, та си бий главата да ти дойде умът. Н. Геров, РБЯ I, 43. — Трай, душо, черней, кожо! — казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те, иди сетне, та си бий главата с два камъка, пък стария занаят да почна — не мога. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Бия си на (о̀) главата) нещо, някого; ще си бия на (о̀) главата нещо, някого. Разг. 1. Чудя се какво да правя с някого, нещо, което ми е ненужно, излишно или не го искам (при изразяване на недоволство). — Ако искаш тези мебели, вземай ги, бий си ги о̀ главата. 2. Пренебр. Да прави (правиш) с нещо, някого, каквото ще (щеш). — Ти ми кажи какво да правя с тухларната и с чифлика. Ако държавата не ги вземе скоро, намислил съм да ги прехвърля на софийския си вуйчо, да си бие той главата с тях. Ем. Манов, ДСР, 58. Бия си шега. Разг. Шегувам се, подигравам се. Метна камик Марко, добър юнак, / проговори дете седмогодче: / "Фала тебе, чичо непознати, / дал го меташ ил шега си биеш, / шега биеш, чичо, със менека?" Нар. пес., СбНУ ХLI, 9. Бия тревога. 1. Воен. Давам сигнал за опасност или за неприятелско нападение. 2. Книж. Обръщамвнимание, че има някакви нередности, за да се вземат мерки. Иван Минков — секретар на околийския народен съвет — бие тревога пред председателите на съветите от селата. Предсеитбената оран е изостанала заплашително. А. Каралийчев, ПД, 15. Бия тъмнилото (тъмнина<та>). Диал. Изминавам изморителен, труден път нощем. — Не бия тъмнилото от добро. Загубих си добичето. Цяла вечер се бъхтя и не мога да го намеря. А. Каралийчев, СР, 36. Залудо, либе, залудо, / залудо биеш темнина, / залудо газиш калове — / язе та не ща, та не ща. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 350. Град го бил. Разг. Подигр. За човек с неугледна, лоша външност; смачкан, неспретнат. Кой те бие по главата; никой не те бие по главата. Рагз. Грубо. Никой не те е принудил, не те е накарал насила. — Не виждам вече, синко, не чувам, чедо, и за нищо не ме бива. — Като не те бива — мисля си — кой те е бил по главата да пътуваш? Чудомир, Избр. пр, 188. Не те биха по главата да идеш да казваш. П. Р. Славейков, БП I, 313. Пара<та> ме бие. Разг. Получавам много пари. И ти, уж работата си не гледаш, а все наконтен, все избръснат и пара те бие, и къщата ти наредена... Г. Караславов, СИ, 8. С топ да ме бият. Разг. Употребява се, за да се изрази категоричен отказ да се направи нещо; в никакъв случай. — С топ да ме бият, не ще мръдна оттука. П. Тодоров, Събр. пр II, 292. Сърцето ми бие за някого, нещо. Книж. Привързан съм към някого (нещо), обичам го. Ако моето сърце забие за някого, то ще бъде за човек, чието сърце бие за България. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 29.

Списък на думите по буква