БЛАГАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал., сега поет. 1. Честит, щастлив; благатен. Сега съм у дома, По часове, благат, / край бистрата река, при звучната ѝ песен, / мечтая ил чета. Ив. Вазов, Съч. II, 180. Колко здравец по гората, /../ толкоз здраве у палати — / живот — почит — дни благати! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. Златна пшеница си жънат, /../ да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, /../ да бъдат всички благати, / весели, сити, богати. Ем. Попдимитров, ПМ, 63. Она на снаха говоре: / "Честита, како, благата, коя е с толко сватове." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 232.

2. Остар. Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. Само просвещените народи са благати и честити. Ступ., 1875, бр. 6, 41.