БЛАГАТКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГА̀ТКО. Остар. и диал. Нареч. от благатък; приятно, с наслада, блажено. Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка. Н. Хайтов, ПП, 85. Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите ѝ. А. Страшимиров, ЕД, 35. Пролет, пролет иде! /.. Иде тя към нази, / гостенката драга, — /сещам я по тази / топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее. Ив. Вазов, Съч. III, 208-209.