БЛАГИНА̀

БЛАГИНА̀1 ж. 1. Само ед. Качество на благ, вкусен, сладък; благост, сладост, удоволствие. Като че кой знае каква благина има в тоя проклет тютюн, та току смуче цигарата. Кр. Григоров, ТГ, 88. Поп Антония чупна един залък от краищника, топна с него в напоената среда, хапна го и засмука: — Ох, благина! Т. Харманджиев, КЕД, 63.

2. Качество или проява на благ, добър; добрина. — Аз го помна още оня, с козята брада, изпитахме благината на сина му с клюнестия нос, а малкото отде го знаеш какво вълче ще се извъди... Кр. Григоров, ТГ, 84. Хората треба да ся трудят да придобият един радостлив характер,.., и да мислят благините на будущият живот. С. Доброплодни, З (превод), 29.

3. Полза, облага, която се получава от някого или от нещо добро. — Много високи добиви дава [житото]. А пък има осил и не се изтърсва от вятъра. . Така че сбрани са две благини — долепи тя двете си длани, — защо да ги не използуваме?! Ст. Даскалов, СЛ, 266. Напразни са и увещанията на хаджи Йеронима, че това е беда, а не грях, че той не бива да бърза с калугерството,.. Ангел държи на своето: "Видях благината на белия свят, искам сега да вляза в черния." Н. Хайтов, ШГ, 150.

БЛАГИНА̀

БЛАГИНА̀2 ж. Диал. Само ед. Нещо блажно за ядене (масло, мляко, сирене, сланина и др.). Миналата година овцете им бяха на една мандра. Той бе шилегар. На Петровден, когато делиха благината, бяха дошли всички малсайбии. П. Росен, ВПШ, 157. А старците и кадъните чоплеха с мотики бедната земя по баирищата и също като българите разчитаха най-вече на козите за малко благина в празнични дни. А. Христофоров, А, 112.

Списък на думите по буква