БЛАГИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГИНКА̀1 ж. Умал. от благина1. Агрономът ти каже: — Блока на Рашка могила с това и това ще го сеем... Градината така и така ще я преорем... И колкото повече труд, толкова повече благинка... Кр. Григоров, Н, 68. Кое, знаеш, покметувах,.., кое в тричленка постоях и позакачих туй -онуй, вкусих от обществената благинка, благодарим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160.
БЛАГИНКА̀2 ж. Умал. от благина2. Едничко добиче [свинята] му е; пък ей и Коледа иде — не могат децата без благинка, не могат. Половината за тях, другото ще продаде, та ще се посвърне и с парици. Ц. Церковски, Съч. III, 271 -272. В торбите с учебниците (..) поставяхме комат домашен хляб и благинка, обикновено сланинка, пастърма или луканка. П. Делирадев, Сб??СЕП, 150.