БЛАГО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛА̀ГО, мн. -а̀, ср. 1. Само ед. Нещо ценно, положително, добро в нравствено отношение; добро, благополучие, щастие. На тоя площад всяка пролет,.., стават шумни народни тържества и помен за борците, загинали за благото на родния край. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. Ходиле са от град в град,.., теглили са неудобства... и сичко това не за себе, но за общо благо. Ил. Блъсков, ДБ, 85. Човешкият живот е най-голямо благо, но още по-голямо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Д. Талев, И, 64.

2. Обикн. мн. Всяко нещо, което задоволява нуждите на човека. Аз искам да живея на Дунав. Тамо ще бъде средата на земята ми, защото там ся стичат сичките блага. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 131. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове. Ив. Вазов, Съч. II, 5. На земните блага всевечни сме творци, / а нужда ни души до хладната си гръд. Хр. Смирненски. Съч. I, 100. Материални блага. Духовни блага.

3. Само ед. Събир. Диал. Богатство, имане. Цяла година работи той като кърт с жена си и много благо влезе в къщата му. Хр. Пелитев, ХО, 61. Гори византийска земя и враже благо грабят поганците. А дойдат ли до нас, ще им покажем кой кум и кой сват. Ст. Загорчинов, ДП, 376. Они са му млого засакали: / засакаше три товари благо, / засакаше чисто сухо злато. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 42. Па ги майкя у печалбу прати: /../ Отидоше они, печалише, /..,/ спечелише десет товара благо. Нар. пес., СбНУ ХI, 30. Имам много благо. Н. Геров, РБЯ I, 44.

БЛА̀ГО нареч. 1. С доброта, с кротост; кротко, меко, мило. Тя бе стройна и напета мома,.., с големи жални очи, които гледаха мило и благо. Елин Пелин, Съч. III, 17. — Не бе, пиле,.. Аз съм твоя жена.. — казваше му благо и умолително тя, като съзираше с безпокойство раздразнени ноти в гласа му. Ив. Вазов, Съч. IХ, 83. И старецът пръв стана, наклони леко главата си и му се усмихна благо и приветливо. Теодоси се приближи и целуна десницата му. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Един след друг излизат извътре разни чиновници и всякой опитва по свой начин — кой благо, кой със заплашвания — да убеди навалицата да се разоти‑

де. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83-84. Момините сватове,.., са излезли пред къщи да причакат зет и сватове. Здрависали се тихо и благо и някак натъжено. Р. Росен, ВПШ, 162.

2. Диал. Приятно, сладко. На заранта се събуди рано, заприказва как е благо спала тая нощ. Ст. Даскалов, СД, 201. И Румена е легнала, / та си е благо заспа̀ла. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 231.

3. Диал. С крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Блазе. Благо му на душата. Н. Геров, РБЯ I, 44.

БЛА̀ГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, положителен, напр.: благоразумен, благопожелание, благодеяние, благоденствие и др.

2. Добре, положително, напр.: благовъзпитан, благоразположен и др.

3. Благо (в 1 знач.), напр.: благотворителен, благотворен и др.

4. Хубаво, приятено, напр.: благовонен, благозвучен, благоухая и др.

5. Добър, мил, кротък, напр.: благонравен, благодушен и др.