БЛАГОВЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЀСТ, -тта̀, ж. Старин. Благовестие. Образите на четирите архангели изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил,..., и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 57. Загрижен Саваот глава поклати / и благовест в небето възвести. К. Христов, ПП II, 63. Помоли баща си да идат наедно у Вельови и, на днешния ден Благовещение, дано земат някоя благовест. И Цонев баща отдавна желаеше да се засвати с Веля. Ил. Блъсков, ТСР, 9 -10. — Поникнал е [овесът], ти казвам. Два пръста е, ама поникнал, лъжа няма. Ще черпиш ли за тая благовест? Н. Хайтов, ПЗ, 72.