БЛАГОВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОВЀСТЕН
БЛАГОВЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който носи добра блага вест. ● Обр. Мъгли, които плъзнете / в душа ми кат в провала, / .. / Дъгата благовестната / там веч се не явява. Ив. Вазов, Съч. III, 25.