БЛАГОВЕСТЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛАГОВЀСТЕЦ
БЛАГОВЀСТЕЦ, мн. -тци, м. Инд. Човек, който носи добра, блага вест; благовестник, благовестител. В дясна ръка с китка вита, / гости идат на честито: / тежки порти отворете, / благовестци приемете! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99 -100.