БЛАГОВЕСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЕСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Благовестник (в 1 знач.). За княз Бенеамина издълба Зноб потир от оникс,.., а по него всече молитвата за осветяване на виното. Долу пък, около подставката, с цветна глеч са изписани знаците на четиритях благовестители. Н. Райнов, КЦ, 96. Ангел благовестител.