БЛАГОВЕСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВЀСТНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която носи добра вест. ● Разш. Святославу беше твърде мъчено да живее без война, а особито в такова време, кога священата птица щрък и други сладкопойни птици и лястовици благовестници преселят ся откъм райските страни, за да развеселят Скитската земя. Ел. Мутева, РБЦ (превод) 33-34.