БЛАГОВО̀ЛЕН

БЛАГОВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с проява на добра воля, доброжелателство, благоразположение, отзивчивост. Първите професори в университетите, както и в другите училища, не са са плашили от правителството, а от благоволна контрибуция на техните слишатели. Д. Войников, У, 1870, бр. 13, 194. Научили го бяха да държи едно достолепие, но нравът му бе усладителен, благоволен и без притезания. Н. Михайловски, ПА (превод), I, 35.

Списък на думите по буква