БЛАГОВОЛЀНИЕ

БЛАГОВОЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Проява на добра воля, на разположение, доброжелателство към някого (обикн. на по-високостоящ към по-нискостоящ); благосклонност, благоразположение. Той прие направеното му предложение не като милост, не като някакво особено благоволение, а като нещо напълно заслужено. Т. Влайков, Съч. III, 96. От сиромашия той живееше в постоянен страх — боеше се от големците, от агите и чорбаджиите да не загуби благоволението им, боеше се да не загуби службата си. Д. Талев, И, 78. Хитрият старец знаеше, че да се спечели благоволението на съпруга, първо трябва да се спечели за съюзник жената. Д. Кисьов, Щ, 417.

Списък на думите по буква