БЛАГОВРЕМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОВРЀМЕННО. Остар. Книж. Нареч. от благовременен; навреме, своевременно. Тук на този събор Палеолог намери за най-благовременно да предложи решението и на този въпрос. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35. Безобразните изкривления,.., са развиват в повечето случаи от това, че децата се държат лошаво, а родителите и наставниците не обръщат благовременно внимание на това дело. Знан., 1875, бр. 20 -21, 314.