БЛАГОГЛАСИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОГЛА̀СИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучност. Окончаването някои съществителни мъжки с "а" вместо с "ът" става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил. Ив. Вазов, НПис., 143.