БЛАГОДА̀ТНО

БЛАГОДА̀ТНО. Нареч. от благодатен. Аз я чувствувам [утринната тишина] как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворний лъх на утренния въздух. Ив. Вазов, Съч. ХII, 4. Изоставил джелепчийството, Севастаки Мицов започна житарство. С него се занимаваше от тридесет години и благодатно го съчетаваше с лихварството. Т. Харманджиев, Р. 46. Познавате ли тези крайнини, / които аз загубих безвъзвратно, / и радостта на пролетните дни, / и слънцето, що свети благодатно? Н. Вапцаров, Избр, ст. 1951, 149.

Списък на думите по буква