БЛАГОДЀТЕЛ

БЛАГОДЀТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Лице, което прави или е направил на някого благодеяния. Консулът,.., продължаваше да го поддържа до последният ден на курса и сетне .. препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел. Ал. Константинов, Съч. 1, 284. Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го вземал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин; но Стоимен оставил изново благодетелят си и бил разбиен от турците още веднъж. П. Хитов, МП, 130.

Списък на думите по буква