БЛАГОДЕТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОДЀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж.1. Който прави благодеяния. Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Човек открива.. в лицето на Амфитрита благодетелната дама, която хвърляше на негрите в пристаницето на Дакар цели франкове. Св. Минков, ДА, 45.

2. Който въздейства много добре, благотворно върху някого или нещо; благотворен, благодатен. Вера мислеше също, че тя [майка ѝ] бе лишена и от майчински чувства, от нежност, покровителство,.. — поне тя самата не бе изпитала ни едно от тия благодетелни качества. Л. Стоянов, П, 404. Като дава почивка на нервите, тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми. Ив. Вазов, Съч. ХV, 122. Трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; .., че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Благодетелен сън. Благодетелни сълзи. Благодетелно влияние.