БЛАГОДУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛАГОДУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Сладкодумен. Оно и друга дарба му е отделил Господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гъдулката му по-благодумна. Две думи ти рече, две годин ти слади. Елин Пелин, Съч. V, 95. Децата се разшаваха. Едва сега Пальо успя да се промуши до благодумния старец, намести се до него. Ст. Даскалов, ПЯ, 64. Минаването по тези места обещаваше много, още повече — с такъв благодумен съпроводник като бай Ангел Пакета, който се съгласи да ме изпрати чак до Лясково. Н. Хайтов, ПП, 91.