БЛАГОЗВУ̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от благозвучен. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литуратурен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език. П. Динеков, С, 1954, кн. 11. 169.